Видовден винаги идва. Но кога ще дойде Страшния съд, пита Борислав Геронтиев
Стругарят стихотворец, който посвети 13 години на Българска национална телевизия и даже два пъти беше неин генерален директор
Бориславу Геронтиеву Публицист, фолклорист и напет априлски стихотворец. Ръководеше “Пулс и на БНТ забавата. Писател талант с инициалите на страната!
Тази несръчна задявка към Борислав Геронтиев сътворих преди няколко години. Сега я виждам и си мисля, че с цел да бъде обхваната цялата му кариера и изброени всичките длъжности, е нужна поема, дълга най-малко колкото “Грамада ” на Иван Вазов.
Борето Геронтиев е роден на 12 август 1943 година в с. Градище, Шуменско. Освен че е известно като отечество на поета, селото е влезнало в историята и с обстоятелството, че има турско и българско учебно заведение, както и джамия, само че няма църква.
Първата му работа е шлосер в завода за коли “Мадара ” в Шумен.
Но стругът дребен е за неговата упоритост и единствено след година към този момент е напорист публицист във в. “Шуменска заря ”. После приключва българска лингвистика и потъва в морето на литературата. Започва с лирика, продължава и с белетристика.
През 1969 година става редактор в националното радио. От 1970 година до 1978 година е във в. “Студентска естрада ” – завеждащ отдел, зам. основен. За основен редактор го издига самият Енчо Москов, първи секретар на Централен комитет на ДКМС. Той умря неотдавна.
Тогава имаше частушка, в която се пееше, че “който падне пийнал от стола, ще го изключат от Комсомола ”. Разбира се, здравото пиянство не е неразрешено за първия секретар и неговото “най-близко обграждане ”. Геронтиев натрупва доста опит, който ще му послужи при бъдещото другарство с Георги Джагаров.
Една вечер по разпореждане на комсомолския началник Геронтиев трябвало да се яви незабавно в една партийна резиденция край Нови пазар. Когато влиза, добива образна визия за думата “оргия ”. На дансинга Енчо Москов се вихри измежду красиви самодиви на нежна комсомолска възраст. Щом го вижда, Москов подвига ръце и в настъпилата тишина афишира: “Другарки и приятели, посрещнете новия основен редактор на вестник “Студентска естрада ”.
После в продължение на 12 години е зам. основен и основен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство “Пулс ”. Там го назначава Станка Шопова, първи секретар на Централен комитет на ДКМС по това време.
Преживява абсурда с прословутия акростих “Долу Тодор Живков ”
Така и не се разбра кой му е създателят. Никой не изиска да се изживее като воин – нито преди 1989 година, нито след нея.
Геронтиев е бил и секретар на Съюза на българските писатели. Любовта към националните песни го сближава с поета Георги Джагаров – някогашен ръководител на Съюз на българските писатели, а след това зам.-председател на Държавния съвет. Бохема, който умее да пие и да носи на пиянство. А Геронтиев умеел и да пее хубаво.
Известен е казусът, когато Джагаров затваря ресторанта на Съюз на българските писатели три дни, през които се пие и пее. Да седне на непрекъснатата му маса, било фантазия на хората от писателската колегия.
Освен Геронтиев непрекъснати участници Джагаровата компания са Божидар Кунчев, Тончо Жечев, Васил Сотиров, Янко Станоев, Христо Калчев, художниците Вежди Рашидов и Георги Трифонов и други
През 1990 година става шеф на стратегия “Христо Ботев ” в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание “Модева ”.
Главен “виновник ” да постъпи през 1995 година на работа в Българска национална телевизия е Владо Даверов. Геронтиев заема разнообразни постове, в това число и два пъти краткотрайно изпълняващ длъжността общоприет шеф. Как се устоят 13 години (до 2008 г.) на това мощно прохладно място, си знае единствено той.
През 1996 година Иван Гранитски оглавява Българска национална телевизия и подписва заповед за уволняване на Даверов. Геронтиев отива при Гранитски като при остарял другар и му споделя, че Владо има 4 деца, добър публицист е, по негови сюжети са снимани едни от най-хубавите ни филми, надарен човек е и по тази причина да не го гони от малкия екран.
Геронтиев знае, че натискът за уволнението на Владо е от хора от Съюза на писателите. Иван също знае, само че къса заповедта. След няколко години в кабинета на 10-ия етаж се настанява Лили Попова, доста близка до Елена и Иван Костови. Даверов среща Геронтиев в кафенето и му споделя: “Както ти ме бранеше от комунистите, по този начин аз в този момент ще те защищавам от демократите. Само че не бързай да се радваш – демократите са по-страшни от комунистите… ”.
След като напуща Българска национална телевизия Геронтиев написва книгата “Кабинет на десетият етаж ”. Там е кабинетът на генералния шеф с бюрото и телефоните, по които се свеждат нарежданията и заповедите от партийните централи.
Геронтиев споделя: “Този кабинет се е трансформирал в метафора. И даже в известна степен е митологизиран – мястото, откъдето се ръководи Българска национална телевизия и се дърпат някакви конци. Винаги има загадки по какъв начин се влиза в този кабинет, какво става в него, по какъв начин се излиза оттам… След като написах “Кабинет на десетия етаж ”, мога да кажа, че Българска национална телевизия за мене е написана, прочетена и затворена страница.
Сега Борето живее в къщата си в Банкя – с Бойко Борисов са на два разнообразни баира. Няма по какъв начин като един върл водещ Борето да не хвърля по едно око на малките екрани. Разказва следния анекдот: “По Татово време един отишъл на лекар и се оплакал: “Докторе, не знам какво ми става – едно слушам, друго виждам! ”. Не знам какво ми става и на мен, като виждам българските малките екрани – виждам напудрени лица, виждам осрани задници.
Признава, че е правил взаимни отстъпки, тъй като постоянно е считал, че човешкият живот се състои от низ от взаимни отстъпки.Но всеки компромис си има цена. И когато човек потегля да го прави, добре е да реши коства ли си. Точно поради това той си потегля от Българска национална телевизия. Бил изправен пред доста огромно тестване на съвестта и си споделил, че към този момент няма за по кое време да го прави.
През август 2011 година е определен за изпълнителен шеф на Национален фонд “Култура ”. Това е последната му работна спирка.
Сега от висотата на “кота 80 ” Борислав Геронтиев може да каже, че е създател на 20 книги и е притежател на 8 литературни награди за лирика, журналистика, есеистика и прозаичност. Но той не обича да приказва за себе си.
Преди години бях доста впечатлен от книгата му “Видовден ”. Попитах го ще пристигна ли този ден и за българските политици. Той сподели: “Спомнете си какъв брой души минаха през властта и се трансфораха в приказно богати, с вили и къщи по Черноморието и в екзотични задгранични курорти… ”.
И след малко безмълвие добави:
– Видовден постоянно идва! Но по кое време ще пристигна Страшният съд?
Отговор към момента няма…
24chasa.bg
